Пътеводител на Черноморския Гмуркач за Начинаещи

Snorkeler's Guide to the Black Sea

Автор: Тодор Йорданов

Email: todor.iordanov@hippocampus-bg.org

Много от западноевропейските водолази казват, че Черно море е скучно и еднообразно, че няма това биологично разнообразие както в Червено море например, или че рибите не са пъстри, че видимостта не е добра и т.н. Много от тези неща са верни, но като цяло мисля, че тези хора просто нямат търпението да опознаят Черно море. Това не бива да се случва и с хората живеещи в черноморските страни. Ето затова реших да напиша кратък пътеводител, който да помага на начинаещите гмуркачи при опознаването на Черно море. С умисъл използвам думата гмуркачи, защото имам предвид не само водолазите, но и всички малки и големи либопитни морски изследователи, които прекарват дълги часове с маска, шнорхел и плавници в морето по време на лятната си ваканция.

Трудно е да се опише всичко, което може да се види под водата в Черно море, дори е трудно да се види всичко под водата, което морето ни предлага, не твърдя дори, че аз съм видял вече всичко под водата, но това което съм видял искам да го споделя с вас.

Аз се гмуркам от дете в Черно море и все още не ми е станало скучно. Моят пътеводител като дете беше (а и до ден днешен е) моят баща и инструктор водолаз Гердан. От него винаги преди гмуркане получавах инструкции от рода: “Гледай за дракони на пясъчно дъно, за скорпени на каменно.” Или още: “Когаато се гмуркаш на апнея трябва да изчакаш поне една минута и половина под вода за да дойдат кефалите.” И други подобни. Почти винаги баща ми имаше право и повечето от нещата съм ги научил от него, но също много съм разбрал от собствен опит.

Нека започнем с гмуркане през ранна пролет – да кажем април. За това време на годината ви трябва топъл неопрен и силно желание за подводни приключения. Но въпреки студа си струва човек да се поогледа под водата, защото това е времето, когато черноморският калкан (лат. Psetta maxima maeotica или Scophthalmus maeoticus) излиза от дълбините на морето и се приготвя за размножителния си период в плитчините. На апнея е малко трудно да се види калкан, защото той е голям майстор на маскировката и може, подобно на хамелеона, да променя цвета си в зависимост с околната среда, това го прави труден за откриване за краткия период oт време, през който човек може да остане под водата на апнея. Друго което го прави трудно за шнорхелистите е, че е необходимо човек да може да се гмурка поне до 7-10м дълбочина иначе е по-малко вероятно да се види калкан. Размножителният период продължава до около средата на юни.

Фиг. 1 Черноморски калкан

Друго интересно събитие през април и май е размножителният акт на лапините (лат. Symphodus tinca, Symphodus roissali, Symphodus ocellatus и др.). Те са много забавни през този период – строят гнезда от мидени черупки и водорасли и изпълняват интересни “сватбени” церемонии.

Фиг. 2 Очилата зеленушка (Symphodus ocellatus) на преден план

Друг морски обитател, който излиза рано на пролет – дори по-рано и от калкана е морското конче (лат. Hippocampus ramulosus). Морските кончета са в изобилие в нашето море и затова не им обръщаме внимание. Това го осъзнах когато чух думите на един германец след гмуркане в Черно море: “В Средиземно море е късмет ако видиш 3 морски кончета за едно спускане, а тук видях 25.”  Тези любимци на децата се срещат в акватории с буйна водна растителност на не голяма дълбочина - предимно между 3 и 10 м. Те немогат да променят цвета си според околната среда, но пък са много добри при имитирането на водорасли по поведение.

Фиг. 3 Морско конче (ляво), рогата морска кучка (Blennius tentacularis) (дясно)

Близък родственик на морското конче е морската игла (лат. Sygnathus tenuirostris). Тя също предпочита дъно с много водорасли, но се среща също и на пясъчни плажове. Този вид е наистина широко разпространен в Черно море и се среща и във вода до колене.

Фиг. 4 Високомуцунеста игла (Sygnathus tenuirostris)

Широко разпространени в Черно море са също и попчетата (семейство Gobiidae). Има толкова много и то в толкова много разновидности, че незнам дали някой в България познава всички видове от тях. Най-известните от тях са стронгилът (Neogobius melanostomus) и лихнусът (Mesogobius batrachocephalus). Лихнусът е най-едрият вид от семейство попчета и достига до 40 см на дължина и 500 гр. на тегло. Стронгилът може да достигне само на половина тези гигантски за едно попче размери. Той лесно се разпознава под водата по черното петно на предната гръбна перка. Попчетата са дънни риби и се срещат навсякъде (и на скално и на пясъчно дъно) – за да срещнете лихнус обаче, ще трябва да се гмурнете малко по-дълбоко – да кажем поне десетина метра.

Фиг. 5 Лихнус (Mesogobius batrachocephalus)

Малко по-екзотичен вариант на попчетата са морските кучета (семейство Blenniidae). За разлика от попчетата те не са ядливи риби, но пък са по-пъстри. Срещат се на малки дълбочини – предимно до около 3 м. Любимият ми вид от тях е морският пaун (Salaria pavo). Мъжкият е много интересен и пъстър и има голяма издатина на главата, която го прави още по-екзотичен.

Фиг. 6 Морски паун (още познат като очилата морска кучка)

Като се поогледате по-обстойно по морското дъно след като сте се наситили на попчетата и морски кучета може да видите и друг дънен морски обитател - морския език (Pegusa lascaris). Той прилича на калкана, но е много по-малък и тялото му е по-издължено. Освен това той не може да си сменя цвета като калкана, а има окраска, която му позволява да се слива добре с пясъчно дъно. Морският език също е широко разпространен в Черно море и се среща на много плитко – по мое наблюдение е нoщно активен.

Фиг. 7 Морски език

Освен морски език, нощем можете да видите и други интересни черноморски обитатели като черноморската скорпена (или скорпид) (Scorpaena porcus), еврейското попче (Ophidion rochei) или морския дракон (Trachinus draco). Те всички са нощни хищници и през деня е по-малко вероятно да се срещнат. Скорпената и морският дракон са снабдени с отровни бодли по тялото и затова човек трябва да е внимателен с тях, въпреки че отровата им не е смъртоносна. Еврейското попче прилича на малка змиорка. Когато го видях за първи път, помислих че наистина е змиорка. Слеад като показах направената от мен снимка, биолозите от Института по Океанология във Варна с усмивка ми разясниха, че това е най-обикновено еврейско попче, и че дори не е рядко срещан вид в Черно море.

Фиг. 8 Скорпена (ляво) и еврейско попче (дясно)

Освен риби нощем могат да се видят и други много красиви организми – актиниите (Actinia equina). През деня те са просто малки кафяви кръгли петна по скалите, но през нощта те се превръщат в цъфнали цветя. Други също така в повечето случаи не особено атрактивни организми, които са закрепени неподвижно по скалите са сините гъби (Dysidea etheria). Понякога се случва така, че те порастват дотолкова на височина, че се изкушавам да ги нарека черноморските корали (биологичнo погледнато това определение не е правилно).

Фиг. 9 Синя морска гъба (ляво) и актиния (дясно)

Нека обърнем внимание и на ракообразните животни в Черно море. Най-известнoтo от тях е скаридата (Palaemon elegans), а най-големoтo е пагурът (Eriphia verrucosa). Скаридата е на пръв поглед безцветна и скучна, но погледната отблизо е всъщтност много пъстра и интересна. Тя е много често срещан вид в нашето море на всякакви дълбочини. Пагурът е много агресивен и страховит. Не ме е щипал пагур, но сигурно боли. Среща се на каменно дъно от 4 м дълбочина.

Фиг. 10 Пагур (ляво) и скарида (дясно)

Любимци на харпунджиите са кефаловите риби (Mugilidae). От тях се срещат също много разновидности в Черно море и в повечето случаи е невъзможно да се определи под водата кой вид е точно видяната риба. Познатите на мен видове са морски кефал (Mugil cephalus), илария (Liza saliens) и платерина (Liza aurata). Много често се случва при гмуркане човек да види малко ято от дребни кефалови риби да “пасат” по дъното, където търсят ларви и малки водорасли за храна. Най-едрият от тези видове е морският кефал достигащ до 65 см и 4 кг.

Фиг. 11 Иларии

Дойде ред и на едни не особено приятни за туристите черноморски обитатели – медузите. Най-голямата от тях и съответно най-популярната е ризостомата (Rhizostoma pulmo), друг също така популярен вид е аурелията (Aurelia aurita). С ризостомата трябва да се внимава, защото тя е покрита с пареща слуз – по дланите не действа, но по по-нежните части на кожата води до зачервявания и леко парене като от коприва. Моят съвет е да не се докосва лицето с ръце, които са имали допир до ризостома, преди да бъдат измити. Аурелията е за щастие безобидна и дори симпатична, но не и когато е в големи количества.

Фиг. 12 Медузи: ризостома (ляво) и аурелия (дясно)

Не бива да забравяме рапана (Rapana venosa). Той е най-големият морски охлюв в Черно море, но всъщност е нашественик дошъл при нас от далечни морета най-вероятно чрез прикачени за корабите яйца. Не е особено красив и го има в изобилие, а и е вредител, който се храни с черноморската черна мида (Mytilus galloprovincialis), а тя се счита за филтъра на Черно море.

Фиг. 13 Рапан

С това завършвам моят пътеводител за Черно море. Има още много други обитатели на нашето море, които не съм споменал като например морската котка, морската лястовица, лавракът, морската сврака, бодливата акула, паламуда, сафрида, заргана и т.н. Това е обаче тема на пътеводителя за напреднали. Като заключение искам само да призова всички харпунджии да заменят харпуна с подводна камера за да има и нашите деца какво да видят в Черно море.